Съвест

Прекалено дълго си мълчах,
Като платноходки по водата,
Истини ме подминаваха
И сменяха посоката със вятъра.

Когато бях на младини, ме беше страх.
Не смеех да човъркам,
Някак да не би аз пък да съм сбъркал.
Когато бях на младини, така е, но после…

С интуицията също бързо се оставихме.

Прекалено дълго си мълчах,
Като гаменчета на старец дето се присмиват,
Истините всички ме подминаха
И връщат се единствено по спомен.

Прекалено дълго си мълчах.
Сега говоря мъничко със вятъра.
Дори и той от мене се отвръща,
За да води платноходките към хоризонта,
Така на мене ми се струва.

Та реших да се изповядам,
Но само огледалото ме слуша,
И после гледа ме в очите и мълчи.

Трудно ми е във морето да се гмурна,
Вълните все ме връщат пак обратно,
Поне се чувствам чист в секундите след плажа.
И после се прибирам в стаята за отдих,
Но ехото на моето мълчание ме цапа.
Даже не желая да се зная.