Когато цветята увяхват,
Играят звездите под пълна луна.
Животът си трае и бухали бдят
В гъста и жива гора.
Ти бродиш красива,
Поглъщаш росата, тревата, лъчите,
Денят те изпълва, стъблата говорят
Блестят ти, играят очите—
В усмивка.
Аз те търсих толкова време
Гледах за теб сред тълпата
И когато най-после те видях
Те прегърнах—
почти.
(Разбира се, всичко е вече различно,
Клишето само се изтри.
Нямаше как да се вземем,
Преди да се откажем от това да се имаме.)
Отминаха дните на търсене,
Идва пролетта.
Цветята цъвтят.
Каква красива, супер луна.
donika emille 